Кой е виновен за фиаското в Брюксел?
Една непредвидена победа за Ангела Меркел. През последните близо 50 години не се е случвало немец да оглави Европейската комисия. Урсула фон дер Лайен, която е част от консервативното партийно семейство на ЕНП, би била първата жена на този пост.
Ако немската канцлерка си беше сложила за цел да реализира този резултат, вероятно щеше да се провали. Но в обстановката на цялостна невъзможност, откакто бяха отпаднали всички останали благоприятни условия, държавните ръководители на страните от Европейски Съюз бяха напряко облекчени, че могат да се обединят към една допустима кандидатка.Еманюел Макрон беше този, който в последната минута даде рамо на Ангела Меркел, предлагайки Урсула фон дер Лайен. Губещият в тази обстановка обаче е Европейският парламент и номинираните от него съществени претенденти за поста.
Задават се още повече разпри
На тази среща на върха пролича неналичието на предпочитание за компромис. Заслугата за това е главно на четирите Вишеградски страни, които демонстрираха голямо самочувствие и направиха всичко допустимо, с цел да унищожат възможностите на социалдемократическия претендент Франс Тимерманс. Като еврокомисар той държеше на върховенството на закона доста по-силно, в сравнение с тези страни желаеха, и преследваше техните нарушавания. А националистите във Варшава и Будапеща не могат да му простят сходно нещо. На всичкото от горната страна те бяха подкрепени и от популисткото държавно управление на Италия. Това съответствие на силите в настоящия Европейски Съюз занапред ще основава големи проблеми.На човек му иде да се пръсне от гняв, че изборът на един същински демократ като Франс Тимерманс беше провален поради съпротивата, оказана от Полша и Унгария. Правителствените ръководители обаче не желаеха да постановат решения директно волята на огромните страни в Общността, както разясни Ангела Меркел. Чисто математически, изборът на Тимерманс щеше въпреки всичко да е вероятен.
Сегашните многодневни полемики ни демонстрираха какво ни чака през идващите години в Европейски Съюз: доста повече разпри и разцепление. Някои източноевропейски страни желаят напълно друга политика - те са против модела на демократичната народна власт и против по-нататъшното доближаване в границите на Европа. А в този момент към този момент се събраха и задоволително саботьори, които са в непрекъсната подготвеност да слагат под въпрос механизмите и решенията на Европейски Съюз.И най-после: подмолна договорка
Основната отговорност за неуспеха на консервативния претендент Манфред Вебер носи френският президент Макрон, който през цялото време не криеше, че счита германеца за незадоволително влиятелен и прекомерно некомпетентен. Макрон съумя да притегли на своя страна скандинавците и Испания, обединявайки ги към задачата да се пречупи 15-годишната надмощие на консерваторите в Европейската комисия. В последна сметка и тази цел се провали, само че френският президент най-малко сподели подготвеност за взаимни отстъпки, приемайки кандидатурата на немската министърка на защитата.
Третата кандидатка - либералката Маргарете Вестагер, уважавана поради досегашните ѝ заслуги като комисарка за защита на конкуренцията - се провали поради съпротивата на италианците. Веднъж тя им се беше противопоставила по въпрос, касаещ банковото дело. Ето, че в този момент си пролича, че пазарлъците за постове в Брюксел постоянно се трансформират и в мотив за персонално възмездие. Това е показателно за характера на настоящето италианско държавно управление, което унищожи и последния късмет за ръководител на Европейска комисия да бъде определен един от водещите претенденти.Каква е поуката?
За Европейския парламент целият този театър е невероятна злополука. Екологичен потенциал искаше да демократизира избора на президент на Европейска комисия и да го направи по-разбираем за жителите. Сегашната процедура е просто краткотраен ерзац, защото се видя, че гласоподавателите в обособените страни не демонстрират огромен ангажимент, когато би трябвало да гласоподават за политици от непознати страни. И въпреки всичко - тази процедура е първа крачка във вярната посока.
Германската канцлерка Меркел се опита да избави каквото може, оказвайки поддръжка на социалдемократическия претендент Тимерманс. Но откакто се разбра, че и тримата съществени претенденти, номинирани за поста, нямат действителни шансове за триумф, остана само разновидността за изненадващата кандидатка.
Проблемът се крие в институционалната уязвимост на Народното събрание: той няма никаква власт над председателския пост в Европейска комисия - най-значимия пост в Европейски Съюз. Правителствата могат да предлагат претендент, а евродепутатите са длъжни да го/я одобрят, т.е. двете страни са длъжни да се спогодят.
Поуката от настоящето крушение е следната: при избора на претендентите би трябвало да се внимава повече. Манфред Вебер беше слаб претендент, тъй като му липсва управленчески отпит. А консервативното партийно семейство имаше разполагаем и по-добри кандидатури, само че решението бе взето под натиска на фракционната дисциплинираност и в символ на дългогодишна взаимност. Видя се, че това обаче е извънредно незадоволително.
Партиите би трябвало да се замислят и над това дали техните претенденти биха могли да получат поддръжка от останалите фракции. И те носят виновност за този неуспех. Провалът, който ще отсрочи с години предстоящото демократизиране на европейската политика.
Ако немската канцлерка си беше сложила за цел да реализира този резултат, вероятно щеше да се провали. Но в обстановката на цялостна невъзможност, откакто бяха отпаднали всички останали благоприятни условия, държавните ръководители на страните от Европейски Съюз бяха напряко облекчени, че могат да се обединят към една допустима кандидатка.Еманюел Макрон беше този, който в последната минута даде рамо на Ангела Меркел, предлагайки Урсула фон дер Лайен. Губещият в тази обстановка обаче е Европейският парламент и номинираните от него съществени претенденти за поста.
Задават се още повече разпри
На тази среща на върха пролича неналичието на предпочитание за компромис. Заслугата за това е главно на четирите Вишеградски страни, които демонстрираха голямо самочувствие и направиха всичко допустимо, с цел да унищожат възможностите на социалдемократическия претендент Франс Тимерманс. Като еврокомисар той държеше на върховенството на закона доста по-силно, в сравнение с тези страни желаеха, и преследваше техните нарушавания. А националистите във Варшава и Будапеща не могат да му простят сходно нещо. На всичкото от горната страна те бяха подкрепени и от популисткото държавно управление на Италия. Това съответствие на силите в настоящия Европейски Съюз занапред ще основава големи проблеми.На човек му иде да се пръсне от гняв, че изборът на един същински демократ като Франс Тимерманс беше провален поради съпротивата, оказана от Полша и Унгария. Правителствените ръководители обаче не желаеха да постановат решения директно волята на огромните страни в Общността, както разясни Ангела Меркел. Чисто математически, изборът на Тимерманс щеше въпреки всичко да е вероятен.
Сегашните многодневни полемики ни демонстрираха какво ни чака през идващите години в Европейски Съюз: доста повече разпри и разцепление. Някои източноевропейски страни желаят напълно друга политика - те са против модела на демократичната народна власт и против по-нататъшното доближаване в границите на Европа. А в този момент към този момент се събраха и задоволително саботьори, които са в непрекъсната подготвеност да слагат под въпрос механизмите и решенията на Европейски Съюз.И най-после: подмолна договорка
Основната отговорност за неуспеха на консервативния претендент Манфред Вебер носи френският президент Макрон, който през цялото време не криеше, че счита германеца за незадоволително влиятелен и прекомерно некомпетентен. Макрон съумя да притегли на своя страна скандинавците и Испания, обединявайки ги към задачата да се пречупи 15-годишната надмощие на консерваторите в Европейската комисия. В последна сметка и тази цел се провали, само че френският президент най-малко сподели подготвеност за взаимни отстъпки, приемайки кандидатурата на немската министърка на защитата.
Третата кандидатка - либералката Маргарете Вестагер, уважавана поради досегашните ѝ заслуги като комисарка за защита на конкуренцията - се провали поради съпротивата на италианците. Веднъж тя им се беше противопоставила по въпрос, касаещ банковото дело. Ето, че в този момент си пролича, че пазарлъците за постове в Брюксел постоянно се трансформират и в мотив за персонално възмездие. Това е показателно за характера на настоящето италианско държавно управление, което унищожи и последния късмет за ръководител на Европейска комисия да бъде определен един от водещите претенденти.Каква е поуката?
За Европейския парламент целият този театър е невероятна злополука. Екологичен потенциал искаше да демократизира избора на президент на Европейска комисия и да го направи по-разбираем за жителите. Сегашната процедура е просто краткотраен ерзац, защото се видя, че гласоподавателите в обособените страни не демонстрират огромен ангажимент, когато би трябвало да гласоподават за политици от непознати страни. И въпреки всичко - тази процедура е първа крачка във вярната посока.
Германската канцлерка Меркел се опита да избави каквото може, оказвайки поддръжка на социалдемократическия претендент Тимерманс. Но откакто се разбра, че и тримата съществени претенденти, номинирани за поста, нямат действителни шансове за триумф, остана само разновидността за изненадващата кандидатка.
Проблемът се крие в институционалната уязвимост на Народното събрание: той няма никаква власт над председателския пост в Европейска комисия - най-значимия пост в Европейски Съюз. Правителствата могат да предлагат претендент, а евродепутатите са длъжни да го/я одобрят, т.е. двете страни са длъжни да се спогодят.
Поуката от настоящето крушение е следната: при избора на претендентите би трябвало да се внимава повече. Манфред Вебер беше слаб претендент, тъй като му липсва управленчески отпит. А консервативното партийно семейство имаше разполагаем и по-добри кандидатури, само че решението бе взето под натиска на фракционната дисциплинираност и в символ на дългогодишна взаимност. Видя се, че това обаче е извънредно незадоволително.
Партиите би трябвало да се замислят и над това дали техните претенденти биха могли да получат поддръжка от останалите фракции. И те носят виновност за този неуспех. Провалът, който ще отсрочи с години предстоящото демократизиране на европейската политика.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ